От археологическите разкопки знаем , че интереса към скъпоценните камъни датира от Мезолитната епоха. В централна и източна Азия, Месопотамия, Вавилон и Египет са открити прецизно шлифовани фасети. Имаме писмени доказателства, че древните гърци и византийци са били почитатели и експерти по скъпоценните камъни. В централна и северна Европа са ги обработвали и използвали за направата на бижута. Балтийския кехлибар се е търгувал още през средните векове. Намерените черни гривни направени от познатите днес каменни въглища са друг пример за широкото разпространение на древните украшения.
През 15-16 век в Европа успоредно с прогреса в науката и разрастващата се търговия се увеличава и интереса към скъпоценните камъни. Обвързването на им с астрологичните знаци, както и вярата в свръхестествените им свойства, също изиграва своята роля за популяризирането им.
От територията на днешните български земи (Варненски халколитен некропол) е известно не само най-древното (V хил. пр.Р.Хр.) златно съкровище на света, но също така и обработени с множество фасети минерални мъниста, костни идоли, украшения от черупки и декорирана със златен прах и пигменти керамика.
С древните българи, които са се преселвали от района на прародината , първоначално към Кавказ, по-късно на север към Волжска България, на запад към Аспарухова България, се свърза добивът и търговията на метални и неметални (включително скъпоценни минерали) полезни изкопаеми.
Тази статия все още няма коментари